,

Само един ход!

Едно малко, но смело 10-годишно момче решило да учи джудо, въпреки факта, че преди време изгубило лявата си ръка в опустошителна катастрофа.

Момчето започнало първия си урок при един стар японски майстор по джудо. То се справяло добре, било упорито и трудолюбиво, но въпреки това не можело да разбере защо след три месеца на обучение учителят го е научил само на един ход.

„Сенсей – осмелило се да попита момчето – не трябва ли да науча и други ходове?“

„Това е единственият ход, който знам и който трябва да се знае“, отговорил сенсеят.

Без да разбира съвсем, но с вяра в учителя си, момчето продължило да усъвършенства този единствен удар. Няколко месеца по-късно сенсеят го взел на турнир. Там то трябвало да се състезава с други обучени момчета.

Изненадващо и за самия него, едноръкото момче без особени усилия спечелило първите два мача. Третият мач се оказал по-труден, но след известно време опонентът му се изнервил, станал разсеян и това дало повод на хлапето ловко да използва своя единствен ход, за да спечели мача. Все още изумено от успеха си, то триумфирало на финалите.

Този път неговият опонент бил по-голям, по-силен и по-опитен. За известно време имало опасност момчето да отпадне. Загрижен, че може да бъде наранено, съдията решил да даде малка почивка.

Той бил напът да спре мача, когато сенсеят се намесил: „Не – настоял възрастният майстор по джудо – нека продължи!“

Скоро след това противникът на едноръкото момче допуснал фатална грешка. Момчето почти мигновено използвало своя единствен, но многократно усъвършенстван в тренировките удар, за да го повали. Така то спечелило мача и отново станал победител.

За изненада на всички, 10-годишният еднорък герой триумфирал и на турнира. На път за вкъщи момчето и учителят му дискутирали всяко едно движение във всеки един мач. Тогава то добило смелост да попита за онова, което през цялото време се въртяло в ума му.

„Сенсей, как успях да спечеля турнира само с един единствен ход?“

„Спечели го поради две причини“, отговорил сенсеят. „Първо, ти си усвоил много добре едно от най-трудните хвърляния в джудото. И второ – единственият начин за отбрана на опонента е да приложи премятане, като използва лявата ръка на противника.“

Така най-голямата слабост на момчето станала негова най-голяма сила.

Извод: Понякога чувстваш, че имаш някакви слабости и си готов да обвиняваш Бог, Вселената, обстоятелствата или себе си за това, че се чувстваш непълноценен. Може би защото не знаеш, че един ден онова, което те кара да мислиш, че си слаб, може да те превърне в силен и непредсказуем противник.

Всеки от нас е специален и важен, така че никога не мисли, че имаш някаква слабост, никога не мисли за болката и отчаянието. Просто живей живота си пълноценно и извлечи най-доброто от него.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *