,

Когато вали, ще мислиш за нея…

Защото истинската Любов почти винаги е обречена

Да изтече в канавката на онова, което наричаме Живот или просто да умре…

Има сто неща, които тя ще се опита да прогони, неща, които няма да си спомни и за които не може да си позволи да мисли. Защото нейната мъка е като писък на птици и като червеи, които пълзят някъде в ума й.

Ще научиш, че тя е напуснала града, че е искала да бъде с теб, но се е изгубила преди да те намери. Късно някоя нощ по телефона ще чуеш глас, които би могъл да бъде нейния. Глас, който ще ти каже нещо, което не може да бъде разтълкувано и ще изчезне преди връзката да се е разпаднала с пращене и пукане.

След време, пътувайки в някое такси, ще видиш силует, който може и да е нейния, но този силует ще изчезне в момента, в който убедиш шофьора да спре.

В крайна сметка, ти никога няма да я срещнеш отново…

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *