,

Красавици с рибешки опашки

„…Нейната гола гръд и гърбът й бяха както у обикновена жена. Хвърляха се в очи бледата кожа и буйните черни коси. Но когато тя скочи, блесна опашката й, приличаща на опашка на сив делфин, изпьстрена с петна, като у скумрията…“
rusalkaТова е запис на английския пътешественик Хенри Хъдзън. Живял през седемнадесети век, той е известен с това, че е извършил четири експедиции в Арктика в търсене на северозападен проход от Атлантическия океан в Тихия. Хъдзън достигнал Гренландия, открил в Северна Америка река, залив и пролив, които нарекли по-късно на негово име… Всичко това не позволява да се отнесем към думите на знаменития капитан като към празна фантазия или забавно заиграване. Свидетелството за среща с русалката е записано в корабния дневник, където не се допускат никакви волности… Значи, тук не би трябвало да има шмекерия — Хъдзън действително се е срещал с нещо подобно. А такъв детайл, като петната по опашката, говори за това, че капитанът е наблюдавал странното създание от достатъчно близко разстояние.
Впрочем това далече не е единственото свидетелство за това, че русалките не са просто митологичен персонаж. Знаменитият Христофор Колумб също твърдял, че със собствените си очи е видял три прекрасни деви с рибешки опашки, разхождащи се край бреговете на Гвиана.
Има и други не по-малко любопитни свидетелства от онова време. Така например съществуват изображения на русалки, датирани към 1717 година. Под рисунката е поместен следният текст: „Приличащото на сирена чудовище е било хванато край бреговете на Борнео в административния окръг Амбойна. На дължина е 1,5 метра. Преживяло на сушата четири дни и седем часа в бъчва с вода. Периодично надавало звуци, напомнящи миши писък. Предложените молюски, крабове и морски раковини не поискало да яде…“
Когато това известие стигнало до Русия, където русалките фигурират в много предания, Петър Първи се обърнал към чуждестранните натуралисти за разяснение. Запазен е отговорът на негово писмо до датския колониален свещеник Франц Валентин. Повтаряйки разказа за русалката, хваната на Борнео, която, по думите на свещеника, са видели повече от петдесет човека, Валентин изказал по случая и собствено мнение: „Ако въобще на света някакви истории заслужават доверие, в частност, това са тези. Това, че в тях не вярват, не значи нищо, винаги ще се намерят хора, отричащи съществуването на такива градове като Константинопол, Рим, Кайро само за того не им се е паднало да ги видят.“
И все пак, реални доказателства за съществуването на русалки учените, естествено, нямат. А това, което навремето се смятало за „доказателства“, не е издържало проверката на времето. За това се спомена неотдавна на изложбата „Тайните на моретата и океаните“, открита в Сидни. Там, в частност, бил демонстриран 38-сантиметров скелет на „русалка“, за пръв път изложен през 1842 година в Ню Йорк. Експерти изяснили, че това е фалшификат. Опашката е взета от истинска риба, а предната част на скелета е направена от папие-маше.
Така че повечето съвременни учени отричат съществуването на русалки. Но все пак има и такива, които се занимават сериозно с изучаването на тази загадка. Впрочем те дори са на мнение, че съществуването на човеко-риба (русалки и водни духове), на човеко-птица (птицата Сирин), на човеко-коне (кентаври) и други човекоподобни персонажи от митовете, биологически е невъзможно. Отговор на загадката тези изследователи търсят в друга посока. В частност английският криптозоолог Джералд Гудлин е на мнение, че тайната на русалките и другите странни създания, срещани от време на време на земята, се крие в удивителния дар за хипнотична мимикрия, който притежава някакво реално, но още непознато на науката същество. Попадайки пред очите на хората, то “улавя” в тяхното създание устойчиви образи и заставя тези случайни очевидци да го виждат именно в такъв вид, а не в друг. Застигнато във вода то изглежда като русалка, в гората – като леши, вкъщи – като домашен дух…
Съгласно теорията на Гудлин това същество, въздействайки на съзнанието на хората, може да изглежда и човекоподобно, дори облечено и умеещо да поддържа прост диалог. Замъгленото съзнание на очевидеца, случайно сблъскал се с това животно, започва да разговаря със себе си. А животното в това време изчезва…
Разбира се, това предположение изглежда не по-малко фантастично от самия факт за възможното съществуване на русалките. Но многочислените разкази на очевидци за срещи с леши, с русалки, с домашни духове, с пришълци, постъпващи при изследователите, ни карат да се замислим: а възможно ли е нещо друго, много по-просто обяснение, ако, разбира се, изключим измислиците и шарлатаниите…

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *