,

В търсене на диаманта

Някъде в Африка живеел беден селянин. Той нямал много пари, едва изхранвал семейството си, но бил щастлив и доволен. Той бил щастлив, защото бил доволен и изпитвал задоволство, защото щастие озарявало лицето му. Така бавно и спокойно минавали дните му в радост от простичките неща.

Един ден странстващ мъдрец се приближил до него и му разказал за славата на диамантите и силата, която върви заедно с тях.

Мъдрецът казал на селянина: „Ако имаш един диамант с размера на палец, можеш да имаш собствен град. Ако диамантът е голям колкото юмрук, вероятно би могъл да притежаваш цялата страна“ – рекъл това и си отишъл.

Тази нощ земеделският производител не могъл да заспи. Той бил нещастен и недоволен. Нещастен, защото бил недоволен и недоволен, защото бил нещастен. На следващата утрин селянинът решил да продаде фермата и да търси диаманти. Сбогувал се с близките си и изчезнал в маранята на пустинята.

Обходил цяла Африка и нищо не открил. Отишъл в Европа и там нямало следа от скъпоценните камъчета. Щом стигнал до Испания, пътешественикът направо рухнал. Мъжът, който тръгнал от най-топлия континент, за да търси диаманти, бил емоционално, физически и финансово съкрушен. С последни сили открил една висока скала, погледнал небето, погледнал бездната пред него и се самоубил, хвърляйки се от фаталната височина.

У дома, в Африка, човекът, който купил фермата му, водел камилите да пият вода от потока, който минавал пред къщата. В края на поточето лъчите на утринното слънце се отразявали в нещо и всичко наоколо блестяло в необикновена светлина. Новият собственик отишъл да види кое е онова, което свети така силно, видял някакви камъчета, които се търкаляли по дъното, взел един и го прибрал в къщата.

Същият следобед мъдрецът-пътешественик дошъл и видял находката му. Той попитал фермера дали знае какво е това. „Не, защо питаш?, отговорил мъжът.

Мъдрецът казал: „Защото това е диамант. Познавам тези камъни още щом ги видя.“

Земеделецът отговорил: „Не, това е просто камък, който взех от потока. Там има още много. Ела и ще ти покажа.“

Те взели няколко камъчета, занесли ги за анализ и разбрали, че това наистина са диаманти. Така онзи, който не обиколил половината свят в търсене на скъпоценните камъни, се оказал неочаквано богат.

Поука: Когато нашето отношение е правилно, ние лесно осъзнаваме, че в потока на живота ни има нещо толкова ценно и скъпо, колкото може да бъде един диамант.

Възможността е винаги под краката ни. Трябва само да работим упорито и да умеем да я разпознаем. Тя никога не идва два пъти. Следващият път възможността може да е добра, а може и да е лоша, но никога няма да е същата.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *